Двамата скарани

"Двама велможи помолили своя владетел да отсъди в тежък спор между тях. Той ги въвел в храма и ги попитал: 

- Обещавате ли пред Бога че ще приемете моето решение, каквото и да е то?

- Обещаваме.

- Тогава аз ви оставям, а вие няма да излизате от храма, докато не се сдобрите."


притча

Фен на … или на … или на …?

          Честно казано, за мен е обичайно да харесвам някоя рок-балада и да не харесвам друга песен на същата група. И винаги съм се чудела на пристрастието на някои хора (особено младите) към Всичко, което определен изпълнител създава.

 Но като се вгледах, намерих това желание и в себе си. Неведнъж съм ровила за информация за някой жив или починал човек на изкуството, който ме е впечатлил. То е като Търсене на пълнотата в някого… Просто не винаги е Намиране. 

 От времето на Орфей музика и слово, Послание и Посланик, са били едно… Вероятно в нас е заложено да търсим това единение, и да преживяваме разочарование когато открием че „песента е била само театър” и изпълнителят не живее с това, което пее. (Не по-малко потресаващо е разбира се, когато след някое „хард парче” пълно с призиви към сатаната открием, че изпълнителят си живее с тия бесове и след концерта…)

 Младите са Вярващи. Това всъщност е прекрасно. Но явно след първите разочарования, виждайки че може би близките им не са тази борбени, силни, съвършено свободни хора, които те искат да бъдат, търсят да повярват на някой друг, че го е постигнал! Много съвременни изпълнители привидно отговарят на описанието…

Нещата, за които пеят, начинът, по който го правят, финансовите средства, които им го позволяват – ги правят да изглеждат свободни и автоматично ги превръщат във Водачи.

 По този повод попаднах на едно изказване, което едва ли е единичен случай - Nikki Sixx от "Моtlеy Cruе": „В началото не сме предполагали че ще станем пример за някого. Но тъй като все пак бяхме приети за пример, то сега се стремим да дадем на поклонниците си това, в което те могат да вярват. Някои мислят, че нашият концерт "Shоut аt thе Dеvil" възпяваше сатаната. Но това не е така. Той беше насочен към низвергване на всякакъв авторитет, бил той родителски, учителски или на началник… ” ("Rоck Bеаt," 1987).

Не познавам музиканта, нито зная дали лично той е имал проблеми с авторитетите. Мога даже да иронизирам подобни твърдения с още по-прозаичното обяснение, че продавайки „забранената свобода” на младите, най-лесно продаваме и музикалната си продукция…

 А … може ли да си само фен на музиката без да си фен на текста? И за това имах определена позиция, но неотдавна се хванах да прослушвам няколко пъти прекрасна балада, в която се пееше как главният герой има намерение да отнеме жената на приятеля си … Музиката и невероятното изпълнение придаваха допустимост, даже романтика на текста. Няма хора, към които това да не действа – това е истината : (

 Изследователите казват, че музиката подминава мозъка и действа директно на подсъзнанието. Натоварвайки го с емоции, тя срива защитата на разума … и чрез музика могат да се внушат изключително много неща, заключени в текста, поведението и символиката на изпълнителите. (Особено когато сам и с желание си си купил билета, предполагам. )

 Между другото ангажиментът на публиката в един концерт е много по-голям от ангажимента на изпълнителя, замисляме ли се за това? Той пее със завладяваща дарба, може да е искрен, но може и да изиграе тези емоции, може да ви трогне с подбрани думи, и обикновено всичко това е срещу съответното заплащане… ала ако публиката запее с него, тя задължително пее от сърце, съ-единява се с образа на сцената доброволно и всеотдайно.

Не е чудно че доста изпълнители бягат от феновете си. Може би не ги чувстват съмишленици - нали те самите не винаги са фенове на себе си ; ) 

Къде е Бог

"След няколко месеца обучение при известен Учител, един ентусиазиран ученик решил да посети близките си. 
Тръгнал през гората към своето село и на пътя му ненадейно изскочил побеснял слон, който блъскал дървета и кършел стебла. 
- Бягай, бягай момчеее! - викал уплашеният ездач върху слона.
- Щом Бог е във всичко - разсъдил ученикът, то Бог е и в този бесен слон. Бог във слона няма да навреди на Бог, който е в мене... - и продължил невъзмутимо. 
Само след миг слонът го достигнал и за щастие без да го стъпче, го метнал с хобота си в тръните.
Късно вечерта натъртеният и изподран ученик се прибрал при Учителя си. Ще не ще - разказал всичко.
- Момче... Не ти ли хрумна, че ако Бог е в слона, то Бог е бил и в ездача? Защо не го послуша? - попитал Учителят..."

притча

Спасени

"В една люта зима жена тръгнала с детето си за роднини. По пътя настигнали един монах, отиващ в тяхната посока, и го качили за да не го помете виелицата ... а той поел юздите на коня за да им помогне. 

Но студът се усилвал, вятърът също.. монахът видял че детето е добре завито, но жената се унася и може да замръзне. Викал й той, будил я, но тя все се унасяла.

Тогава той я изблъскал от каруцата на пътя, грабнал детето от ръцете и и подкарал с все сили.

... Жената се отръскала изумена и изпаднала в огромен ужас и възмущение. Този човек й отнел детето и каруцата!
Тя хукнала след тях, викайки и проклинайки, решена да не загуби своето...

След известно време монахът спрял колата и отново я качил.
- Твоето викане, тичане и възмущение те стопли и спаси.
Подал й отново завитото детенце и продължили пътя си. "

китайска приказка

Нещо добро

-         Научи ме да върша добро! Как да позная, кога наистина е добро? - попитало едно дете стария си дядо.

-         Направи нещо, за което човекът ще ти благодари, като види, че си го направил.

. . .

-         Направих!

-         Сега направи за човека нещо, което той няма да види, но Господ ще ти благодари.

. . .

-         Направих!

-         Тогава направи нещо, за което човекът ще благодари на Господ...

Нещата надолу с главата

След разговор с колеги за това как някой си търси жилище в Пловдив но за тази цена не може дори в панелните комплекси… 

 „Очаквам ново течение: вместо търсене на безбожно скъпи жилища в умирисан панелен град, само заради това че РАБОТИМ там... да почнем да търсим Сносна работа в чисто градче или село... заради удоволствието да живеем там.

Замислих се.. за толкова неща следваме наложените ни "стереотипи" че даже си нямаме и представа ЗАЩО вършим това или онова. Цитирам себе си , защото горният каламбур изненада и мене. Не че съм повела поход обратно към селата... Налице са видими проблеми конкретно в БГ села - липсата на медицинска помощ и други необходими услуги, липсата на близки училища... но като цяло порочната практика се  е завъртяла доста преди тези проблеми да възникнат! Тя се завъртя още от соцвремето на филма "Селянинът с колелото" - и идването на безработицата при "демокрацията" просто ускори процеса на вливането към градовете. Защото представете си, че си намерите сносна работа, от която няма да останете без средства и че имате адекватна мед. помощ. Остава едно много важно /подсъзнателно нещо. Престижът! Как да кажеш: "живея далеч от големия град... в малко населено място". Все едно казваш "аз съм човек второ качество". ( Макар че това е така само в главите на хората "трето качество" откъм интелект, ама пусто нали са мнозинство... )

А същевременно има омагьосан кръг: ако в големия град печелим достатъчно, огромната част от парите пак ги влагаме в "търсене на изгубения рай", който хората от малки населени места в голяма степен имат.  Даваме пари за Обзавеждане на дома с естествени материали, тъкани, зеленина... Даваме пари за Кола, с която често да бягаме от града. Даваме пари за Вила - със същата цел... Давами пари за разни курсове и школи по интереси в които да намерим обикновено липсващите в службата или из "етажната съсобственост" топли човешки отношения... И най-честото и достъпното бягство от тази панелна и мърлява реалност: в красивите гледки от филмите, или преживявайки "събития" в интернет....  пиене, наркотици...” 

12 11 2011

Всичко тече

"Животът ми не се стече така, както очаквах." ... Да, макар популярна, това не беше моята реплика. Моят личен живот в голяма степен се стече именно както очаквах. "Грозните не получават любов". Вероятно, такава ме виждаха хората. "Тези, които не са нахални и не мачкат мъжа си, не получават мъж". Не получих. "Тези, които не поставят имането на деца над обичта и еднаквите цели със съпруга си, има да чакат деца..." Да, вече даже и не чакам. "Тези, които нямат семейство и деца, няма защо да се надяват на здраве или успех в начинанията си". За начинанията лесно отпускам ръце, чувствайки се сама, а за здравето мислено приемам като вероятност всяка лоша болест, защото "на кой ли му трябвам".

Не че всичко това е вярно. Има много, много изключения. Но това беше моята картинка, и още се губя някъде из нея. "Виновни" са ми може би хората, които живеят живота си по тоя сбъркан начин, "виновни" са ми с това, че са мнозинство...и сякаш пречат на Бог да си проправи път и да ми даде шанс!

Ала понякога пътят до надеждата е кратък като сълзата, с която признаваш, че Бог векове наред благославя не само грозни, а дори слепи, болни и сакати с дара на любовта и верността.
Като сълзата, с която разбираш, че ако някой въобще държи на качеството и мотивите в твоята връзка или майчинство, това е Той, а не хорските класификации.
Като смирението, че нещата се случват не чрез нашето "тичане", а по милост (всичките!) ...

И какво, ще кажете, само с една промяна на гледната точка ли ще получиш пропуснатото?

С една промяна на гледната точка ще приема Надеждата. И ако дори тогава "не получа" нещо си, значи така е било по-добре за мене.

Но все пак, не разчитайте много на това.

Бог обича да се явява в земните неща, и в живота на тия, които Го търсят.

Обича да посрамва тия, които в гордост, амбиция и агресия "печелят място под слънцето". Защото Той е Слънцето.